Коледните празници са време за радост и топлина, но за много деца и родители те се превръщат в болезнено напомняне за разделението, което родителското отчуждение създава.
Представете си какво е да чакаш цяла година за един ден, в който може би ще видиш детето си. Представете си болката да не чуеш детето ти да казва: „Честита Коледа, тате!“ или „Обичам те, мамо!“.
Измина една година откакто се борим за равноправно родителство, което поставя децата на първо място, затова и:
На 26 декември, на Деня на бащата, за втора поредна година отново ще излезем на протест!
26 декември, 12.30ч, пл. Демокрация – пред Драматичен театър Йордан Йовков, данъчното, Фонтана
Нека тази Коледа бъде начало на промяна. Промяна, която дава на децата ни това, което заслужават – и двамата родители в живота им.
Линк към събитието: Добрич
Линк към ОТВОРЕНО ПИСМО
Борим се ЗА ПРАВОТО НА ДЕТЕТО – да има двама родители поравно, с равен достъп и до майка си и баща си. Защото темата не е за личностните проблеми на родителите! Междуродителските конфликти НЕ ТРЯБВА ДА ВЪВЛИЧАТ децата в тях! Тези проблеми са на възрастните и НЕ СА ПРОБЛЕМИ НА ДЕЦАТА!
Тази година, най-накрая бяхме чути от властта. На Игнажден бяха внесени няколко законопроекта от различни политически партии. Надяваме се догодина да минат всички процедури и да се приеме нещо смислено. Поне нещо като в Гърция. Вече трета година в Гърция са със нов семеен кодекс, където е наложено т.нар. споделено родителство. Статистиката казва – промяната е успешна. Семейните войни са спаднали с 80%. От това печели и държавата. От първо лице мога да потвърдя как нещо което може да бъде решено за ден – другия родител отказва да го решим, и сме ангажирали целия държавен апарат с нашия проблем – Районен и Окръжен съд, Районна и Окръжна прокуратура, съдебен изпълнител, кмет, националната служба за спешни повиквания (112), МВР Добрич…….. и сме на път да започнем активно и със ОЗД, ДАЗД, направления към различни НПО-та за социални услуги, съдебни психолози и т.н. Българския данъкоплатец плаща за целия този лукс – двама родители да се карат, а съда да не отреди нещо по средата.
Не е нормално, всички държавни служби да са ангажирани с такива неща. Но не можем да виним някой родител че си търси правата. Личните и на децата му! Можем единствено да виним другия родител, че така неистово отказва всякакво разумно решение. Че причинява насилие над децата поради лични причини. А най тъжното е, че веднъж една такава драма влязла в съда – не може да излезе от там.
Мащаба на проблемите е огромен. По статистика на НСИ – от 2005та до 2008ма има по около 15 хиляди развода годишно, като след 2008-ма спадат на 10 хиляди годишно. Като се има в предвид, че все повече двойки живеят без сключен граждански брак, смея да твърдя че цифрата 15 хил разпада на семейства на годишна база са факт и към момента. След като от НСИ казват, че разделите са една голяма част от нашето ежедневие, би следвало да обърнем внимание и на последиците от това. Съпоставено на годишна база – разводи към бракове – всяка година сме свидетели на съотношението 1 към 3.
По доклади на ДАЗД, както за 2016, така и за 2017 година – по 17 хиляди деца са станали жертва на родителски конфликти, като това е статистика от ДАЗД базирана само на сигнали към институцията. Тоест това е сериозен социален проблем, който засяга голям брой деца. Тази цифра не я казвам, като някаква пикова. Просто това е единствената информация която намерих, предполагам всяка година е подобна статистиката. Предполагам, понеже разделите на годишна база са горе долу константа, няма някакви значими разлики между цифрите. Аз лично съм пускал искане по ЗДОИ (закона за достъп до обществена информация) към ОЗД Добрич. Отговориха, че всяка година постъпват около 250-260 сигнала за деца в риск, като всяка година отварят по 50-60 нови случая.
Системното бездействие на институциите става причина България да бъде осъждана многократно от Европейския съд по правата на човека. Последният случай – делото Pavlov v. Bulgaria, отново подчертава неспособността на държавата да защити семейния живот и да осигури изпълнение на съдебните решения. Това е поредното решение, в което се констатира нарушение на правото на неприкосновеност на семейния живот поради невъзможността за осъществяване на нормални контакти между родител и дете съгласно чл 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Стилиян Александров е писал доста по темата в отвореното си писмо до всички институции. По данни на служебния министър на правосъдието Крум Зарков – България е платила малко над 22 млн лева обезщетения на свои граждани по изгубени дела пред Европейския съд по правата на човека. Тези пари ние като данъкоплатци ги плащаме за това че държавата ни – нарушава правата на човека.
Факт е, че измамите със този закон ЗЗДН са огромни и това е така от 16 години. Превърнало се е в долна адвокатска практика преди развод да се прилага ЗНЗ чрез ЗЗДН, с цел изнудване или приемущество. И целия този процес е възможен пак поради неадекватността на законодателя, а именно – чл 13 ал 3, чрез който една гола декларация по чл9 ал3 се превръща в официално доказателство, когато няма други доказателства.
Та имаме доста потвърждения за системната злоупотреба с правосъдие, и оказваното насилие над деца и родители, ЧРЕЗ ПРИЛАГАНЕТО НА ЗЗДН.
Този закон, като цяло е едно безумие. Не е редно да се ограничава достъп до деца на база голи думи, и това ограничение да се влачи с години поради тромавата съдебна процедура. И това само и само да те смачкат да разпишеш условия против волята си. По данни на прокурор Христиана Керанова, за 2024та година – от януари до средата на ноември – са образувани 1912 преписки за престъпления в условията на домашно насилие, за 2023та цифрата е 2106. Това са данни за Софийска районна прокуратура. От тези цифри – за 2023та година са внесени 32 обвинения от прокуратурата, а за 2024та – 57.
Говорим за прекалено мащабни злоупотреби. От 2106 преписки – 32 обвинения. Това са над 98% злоупотреби за 2023та година! За 2024та – малко над 97% са злоупотребите. И това са данни само от районна прокуратура София. Не е от значение града, а институцията – прокуратурата не се използва за изнудване, а за „смазване на противника родител“. Изнудването е процес който се извършва чрез съда. Понеже в съда – обвинителя може да си изтегли обвинението след като получи от изнудения каквото иска. Чрез прокуратурата, обвинителя е прокурора.
Всеки един случай на раздяла започващ със декларация по чл9 ал3 от зздн без доказателства – определено се класифицира като опит за установяване на контрол. А това винаги слага началото на една дълга и болезнена война! Една война в която всеки си отмъщава и никой не мисли за децата.
Като потвърждение на данните от прокуратурата може да споменем и съдия Васил Петров, който получи дисциплинарна „забележка“ заради личен коментар по цялата пародия със ЗЗДН.
Васил Петров е писал – “Жените са коварни! Като съдия гледал 1/12 от домашните насилия на 2-милионна София 4 години поред, мога да констатирам статистически, че големият процент жертви на физическо и психическо насилие са жени. Обаче, от “фалшивите” дела за домашно насилие, в които такова няма или има, но е силно преувеличено, процентът жени срещу мъже молители е 2:1. Това са дела, образувани за да се тормози ответникът и за да се отдалечава детето от ответника.“
Отразено от Радио Добруджа , 24 часа
