„Докладът е написан от Елизабет Яроу и д-р Софи Хеджис под ръководството на проф. дейм Каролин Хамилтън.
Консултативният съвет се състоеше от експерти от Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на образованието и науката, Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане, Националното сдружение на общините в Република България, Националния статистически институт, Националния център за обществено здраве и анализи, и неправителствени организации (ИСДП и „Асоциация Деметра“)
5.6 Основни пречки в съдебната система
Въпреки че много от представителите на съдебната система отчитат предимствата на щадящите подходи, липсата на съдилища и процедури, съобразени с интересите на детето, остава пречка. Друг въпрос, повдигнат от няколко прокурори и социални работници, е отрицателният ефект на бракоразводните процедури върху децата, както и нарастващата тенденция родители да повдигат неверни обвинения срещу ответната страна за упражняване на домашно насилие, за да придадат повече тежест на собствения си интерес. Прокурорите обръщат внимание и на пропуска в ЗЗДН, според който родител може да подаде молба до съда за заповед за защита, която впоследствие се използва в бракоразводния процес. Такива случаи трябва да бъдат разглеждани внимателно, в случай че твърденията за насилие са верни, но те ангажират ресурси на ОЗД и прокуратурите и могат да окажат отрицателен ефект върху засегнатото дете.“
Липсата на капацитет сред социалните работници, които се потвърждават и от получените качествени данни в България съгласно Доклад на UNICEF – Изследване на насилието над деца в България 2019-2020г.
„ЧАСТ II. Капацитет на институциите, отговорни за превенцията, установяването и реакцията на насилието над деца в България – 4.3 Натовареност на социалните работници.
Социалните работници не са склонни да обсъждат броя на случаите, по които работят, поради притеснения, че им се търси отговорност. Въпреки това, сред отговорилите на въпроса натовареността варира от минимум 2 до максимум 200 случая. По-високи обеми отчитат социалните работници от ОЗД — средно 55 случая, при съответно 26 и 15 за РДСП и ЦОП. Висока натовареност отчитат и участниците в качествените интервюта, по време на които социален работник от София сподели: „Често имаме списъци с чакащи. Капацитетът ни е да обслужваме 120 клиенти, но сме работили с 260 и още 50 в списъка с чакащи.“ Социалните работници обръщат внимание на въздействието, което това оказва върху качеството на предоставяните услуги. Служител в социална услуга от резидентен тип
коментира: „Всеки служител в ОЗД има 40 случая, което само по себе си говори не за ефективна, а по-скоро за документална работа.“
„Тези резултати са показателни за тревожно високите нива на стрес и липсата на капацитет сред социалните работници, които се потвърждават и от получените качествени данни. Няколко участници от различни институции изтъкнаха необходимостта от повече служители в ОЗД и високото текучество на персонала, произтичащо от голямото натоварване, ниското заплащане и липсата на подкрепа.
„Мисля, че проблемът е, че ОЗД нямат достатъчно персонал, страдат от емоционално изтощение, липсват им умения и имат голямо текучество на служителите. Тези проблеми трябва да се разрешат и заплащането им трябва да стане по-високо.“ – служител на Фондация „Асоциация Анимус“, София
Почти една четвърт (24%) от социалните работници в ОЗД заявяват, че супервизия им се осигурява рядко или никога. Това потвърждават и резултатите от качествените интервюта, в които социални работници в услуги, управлявани от общините изтъкват липсата на супервизия. Така например в Перник социалните работници заявяват, че тяхната агенция, не им предоставя никаква супервизия или наставничество. Що се отнася до случаите, в които такива са били осигурени, социалните работници не ги считат за особено ефективни.“
Източник: https://www.unicef.org/bulgaria/documents/изследване-на-насилието-над-деца-в-българия
