От Владимир Ненов, баща на 2 деца, гр. Пловдив
Тълкувателно решение № 1/2016 от 03.07.2017г на Върховният касационен съд на Република България ( https://www.vks.bg/talkuvatelni-dela-osgk/vks-osgk-tdelo-2016-1-reshenie.pdf ) дава отговор на въпрос:
Въпрос: Изключва ли разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители?
Отговор: Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им.
Считам че въпросното тълкувателно решение дава частични отговори на някои от проблемите, но не успява да разреши казуса докрай и из основи.
1. Права и отговорности – терминологична неяснота
Терминът „права“ е прекалено общо понятие, натоварено с различни значения според контекста и конкретната ситуация, което води до объркване, а на моменти дори и до противоречия. Необходимо е да се прецизира терминологията – за кои конкретни права става дума. Освен това правата пораждат и отговорности. Не можем да говорим само за права, без да отчетем кой всъщност носи отговорност за детето в различните ситуации. Още в началото на тълкуванието ВКС изрично уточнява:
/стр 7, параграф 1, ТР на ВКС №1/2016 от 03.07.2017г/
По правило титуляр на родителските права и задължения в пълния им обем и въз основа на собствен и независим титул от този на другия родител, е всеки един от двамата родители. Законът изисква родителските права и задължения да се упражняват от родителите в интерес на детето, да се осъществяват заедно и поотделно от родителите, и по общо съгласие на родителите.
Важното в случая е че всички права пораждат и отговорност да се упражняват от родителите в интерес на детето.
2. Класификация на отговорности и права според физическото нахождение на детето
Голяма част от ежедневните грижи са пряко обвързани с физическото нахождение на детето в момента. Например когато детето е на ясла / детска градина / училище, отговорност по отношение на контрола и сигурността имат учителите. Когато детето е на зелено училище, детски лагер или екскурзия с класа за няколко дена, отговорност /и права/ спрямо хигиената (миене на зъби, къпане и тн), изхранването, здравеопазването, дисциплината и сигурността на детето имат отново учителите, въпреки че те не са титуляр на родителските права /и отговорности/. Аналогично когато родителските права бъдат присъдени на единия родител, но другия има определен режим на лични контакти с детето (често се присъждат няколко седмици с преспиване за продължително време, особено през лятото), родителят комуто са присъдени правата няма възможност на практика да упражнява контрол по отношение ежедневните нужди на детето, макар такава отговорност да му е вменена чрез съдебното решение. В същото време отговорност /и права/ за ежедневните нужди на детето на практика има този родител, който в момента се грижи за детето, макар и титуляр на родителските права да е другия родител.
Изхождайки от това кой носи отговорност за детето в конкретен момент, можем да разделим отговорностите спрямо детето и съпътстващите ги права в 2 категории:
2.а) Отговорности и права обвързани с физическото местонахождение на детето (надзор, защита, контрол, лична хигиена, редовно посещение на задължителните учебни занятия в предучилищна и училищна възраст, изпълнение на училищните задължения и домашни работи, формиране на полезни ежедневни навици и други)
2.б) Отговорности и права, които не са обвързани с физическото местоположение на детето (определяне на име, промяна в гражданството, религиозното възпитание на детето, даване на съгласие за осиновяване , управление на имущество, избор на учебно заведение, избор на личен лекар, избор на извънкласни дейности)
3. Класификация на отговорности и права според ВКС
След подробно запознаване с решението на ВКС се оформят 3 категории на отговорности и прилежащите им права:
3.а) Ежедневно осъществяваните права /и съответните отговорности/ (чрез които се предоставят фактическите грижи на детето, вкл. надзор, защита и контрол)
3.б) Упражняване на правата /и съответните отговорностите/, чрез които се защитават основни, дълготрайни интереси на детето (образование, лечение, управление на имуществото и др., като това включва и представителство и попечителско съдействие)
3.в) особено важни за детето права и интереси /и съответните отговорности/ (определяне на име, промяна в гражданството, издаване на паспорт и пътуване в чужбина, религиозното възпитание на детето, даване на съгласие за осиновяване).
Класификацията на ВКС (т.3) се припокрива в голяма степен с тази спрямо физическото местонахождение на детето (т.2).
И при двата подхода безспорно е заключението че отговорностите и правата спрямо ежедневните нужди на детето се упражняват от този който в момента е поел непосредствените грижи за детето и детето се намира физически при него, без значение дали това е някой от родителите, дали същият е титуляр на родителските права или не, и дали изобщо е родител на детето или има друга важна роля в живота му.
4. Съдебно определяне на отговорности и права касаещи ежедневните нужди на детето (зависещи от физическото местоположение на детето)
Отговорности и права, касаещи ежедневните нужди на детето и зависещи от физическото местонахождение на детето, следва да се присъждат и на двамата родители, за упражняване заедно и поотделно и на двамата родители, в равен обем. Съдебните решения по отношение на родителските права трябва да отразяват обективната реалност – изрично да се посочва че отговорностите и правата касаещи ежедневните грижи за детето се упражняват в пълен обем от този, който полага фактическите грижи за детето за целият период в който детето пребивава при него.
В противен случай, родителят който е натоварен с отговорността /и прилежащите права/ за непосредствените ежедневни грижи за детето е поставен в невъзможност да изпълнява задълженията си, когато детето се намира физически на друго място, например при другият родител, баби, дядовци, в училище, на екскурзия с класа.
Периода в който децата пребивават при всеки един от родителите си и съответният родител носи отговорност /и съпътстващите права/ за детето се определя индивидуално за всеки отделен случай.
5. Определяне на периоди за пребиваване и при двамата си родители
По принцип в интерес на всяко дете е да прекарва възможно най-много време и с двамата си родители, както и разширеното семейство на всеки от родителите. Когато родителската двойка се раздели, детето става част от две нови семейства – това на майката и това на бащата. Съгласно принципа за най-малко сътресение в живота на детето, следва да се определят равни периоди в които детето да пребивава както при баща си, така и при майка си, за да има възможност детето да съхрани и развива емоционалната връзка и с двамата си родители.
Има случаи в които е невъзможно да се определи равновременен режим, когато например родителите живеят твърде далеч един от друг, или работят на смени които не позволяват такъв режим.
Има и случаи в които е възможно да се определи равновременен режим, но не е подходящо за детето, когато единият родител изрично заявява че не желае да полага грижи за детето, или има доказан родителски дефицит, или доказано представлява опасност за здравето и живота на детето.
Периода в който децата пребивават при всеки един от родителите си се определя индивидуално за всеки отделен случай, но воден от най-добрият интерес на детето и нуждата на детето да общува и с двамата си родители максимално много, при възможност поравно, освен ако няма тежка причина контактите с единият да бъдат умишлено ограничени.
6. Практиката в момента по отношение на дълготрайни или особено важни права и отговорности
Останалата част от правата и задълженията които касаят дълготрайни или особено важни интереси на детето следва да бъдат прецизирани. Макар и обединени под общия термин „дълготрайни или особено важни“,практиката в момента показва че при несъгласие между родителите често се налага намесата на съда за всеки конкретен казус. Например за издаване на международен паспорт за децата се налага или изрично съгласие и от двамата родители, или съдебно решение за заместващо съгласие. Ако детето има сериозен здравословен проблем, например заболява от рак, тогава единият родител може да настоява за лечение чрез химиотерапия, а другият родител да настоява за неинвазивните практики на народната медицина и билкарството – отново се налага намеса на съда за заместващо съгласие. Повечето хирургически интервенции, включително и по отношение на зъболечение изискват или декларация за информирано съгласие и на двамата родители или съдебно решение със заместващо съгласие. Дори посещение на ортодонт за изправяне на захапката изисква информирано съгласие и на двамата родители или заместващо съгласие от съда. Дори единият родител да е получил родителските права, същият не е в състояние самостоятелно да взема решения по отношение управление на имуществото на детето – изисква се или съгласие и от двамата родители, или съдебно решение за заместващо съгласие. Съгласие и от двамата родители се изисква и при смяна на личен лекар / педиатър.
В повечето случаи касаещи дълготрайни или особено важни интереси на детето, макар че единият родител е титуляр на родителските права, в момента на практика правата се упражняват заедно от двамата, защото се изисква или съгласието и на другия родител, или съдебно решение със заместващо съгласие.
Изрично съгласие и от двамата родители е необходимо и при избор на детска градина / училище или смяна на учебното заведение. Тук обаче практиката е противоречива – някои учебни заведения при записване изискват подпис и на двамата родители, без значение съдебното решение за родителски права, други се съгласяват да приемат детето, за да не бъдат изпуснати административните срокове за кандидатстване, но в последствие изискват декларация за съгласие и от другия родител. На практика е нужно съгласието и на двамата родители, или съдебно решение за заместващо съгласие, като в някои случаи директорите на учебните заведения си позволяват да нарушат законовата уредба за да не бъдат изпуснати крайните срокове, но за това си действие носят наказателна отговорност.
Еднолично се упражняват родителски права спрямо дълготрайните интереси на детето само в случай че другият родител е изрично лишен от родителските си права, или ограничен в някаква степен.
/Семейния Кодекс, чл 123/
Чл. 123. (1) Родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Когато родителят е действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител.
(2) Упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите. При разногласие те могат да се обърнат към медиатор или да предявят иск пред районния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора след изслушване на родителите, а при необходимост – и на детето. Решението на съда може да се обжалва по общия ред.
7. Класификация на въпросите касаещи децата спрямо степента на риск
По отношение на последиците спрямо интереса на детето, решенията които родителите могат да вземат, и съответно правата които следва да се упражняват заедно с прилежащите им отговорности, се делят на следните категории, степенувани по важност в обратен ред:
7.а) Решения без риск от преки вреди или пропуснати ползи за детето.
7.б) Решения които могат да доведат до пропуснати ползи, но не и преки вреди за детето (например пропусната екскурзия с класа, пропуснати извънкласни дейности, пропуснато допълнително образование, пропуснато участие в олимпиада и други);
7.в) Решения които носят риск от преки вреди за детето (например риск за живота, здравето, емоционалното състояние, образованието и други важни аспекти от живота на детето);
В случаите когато решенията не крият непосредствен риск (7.а) и (7.б), без значение дали могат да доведат до пропуснати ползи или не, решения може да взема всеки един от родителите, без да е необходимо съгласието на другия. В това число влизат всякакви извънкласни дейности, хобита, допълнително образование и дейности които не крият риск. И в момента няма пречка който и да е родител да запише детето на извънкласни дейности, състезания, олимпиади, допълнително обучение, спорт, развлечения или каквито и да е други дейности. Риск за детето има единствено по отношение на пропуснатите ползи, ако несъгласният родител откаже да продължи
По отношение на решенията които носят риск от преки вреди за детето (7.в) практиката до момента сочи че обикновено се изисква изрично попълване на Декларация за информирано съгласие и от двамата родители. Такива са хирургическите интервенции, не-тривиалните медицински процедури, управление на имущество, промяна на име, смяна на учебно заведение, смяна на личен лекар/педиатър и други.
В тези случаи, макар че единият родител е титуляр на родителските права, на практика правата се упражняват заедно от двамата, защото се изисква или съгласието и на другия родител, или съдебно решение със заместващо съгласие.
8. Класификация на важни въпроси обвързани с крайни срокове
Има въпроси, които се характеризират с това че решенията са обвързани с крайни срокове и евентуално забавяне може да носи риск от преки вреди за детето. Например ако бъдат пропуснати сроковете за записване в училище на 7-годишна възраст, детето ще претърпи преки вреди по отношение образователните му потребности (образованието в България е задължително след 4-годишна възраст, незаписването в учебно заведение поставя детето в неизпълнение на задължителните изисквания за възрастта му, следователно се тълкува не като пропусната полза а като пряка вреда върху интереса на детето). Можем да разделим тези въпроси на 2 групи:
8.а) Планируеми – изчерпаем набор от събития в живота на всяко едно дете, които са предварително известни. Такива са:
- избор на педиатър след раждането
- избор на учебни заведения според възрастта на детето – детска ясла / детска градина / основно училище / средно образование
- медицински интервенции свързани с възрастта на детето – задължителни прегледи, ваксинации и имунизации
8.б) Непланирани – всички останали ситуации, които изискват съгласието и на двамата родители в определен срок, но и създават риск от преки вреди за детето в случай че не бъде взето решение в определен срок.
Както вече е обсъдено в т.7. – практиката и в момента е решенията в непредвидените рискови ситуации да се вземат заедно и да се изисква съгласието и на двамата родители, правата да бъдат възлагани и на двамата родители в пълен обем, а в случай на несъгласие да се търси съдействие от съда.
9. Определяне на отговорностите /и съпътстващите права/ по отношение на дълготрайни или особено важни интереси на детето
Когато решенията не крият риск от преки вреди за детето, отговорност и права имат и двамата родители, в пълен обем, поравно, и възможност всеки от двамата да взема самостоятелно решения за детето без изричното съгласие на другия родител.
Когато обаче решенията крият риск, родителите трябва да вземат решенията заедно, с изричното съгласие и на двамата, или да търсят съдействие от съда за заместващо съгласие
По отношение на всяко едно от Планируемите събития в живота на детето, родителите трябва да вземат решенията заедно, с изричното съгласие и на двамата. В случаите когато не постигнат съгласие, съдът има няколко варианта:
9.а) Предварително да определи кой от родителите ще има решаваща роля при всички решение. Такъв подход на практика дава монопол над важните решения само на единия родител, което отваря възможности за злоупотреби. Все по-често се срещат отвличанията на деца в други градове, на стотици километри от дома им, с единствената цел отмъщение на другия родител, въпреки че интереса на детето е потъпкан. В този случай съдът трябва да прецени кой е по-трезво мислещият родител, което не е лесна задача, а и не носи гаранции че трезвата преценка ще се задържи и в бъдеще.
9.б) Да укаже на родителите че имат възможност да вземат решенията заедно, но в случай че не постигнат съгласие, съдът предварително ще избере конкретен педиатър / личен лекар, детска ясла, детска градина и основно училище, от името на родителите. Този подход ще намали драстично отвличанията в други градове, защото детето ще е физически ангажирано с посещение на конкретно място след навършване на 4г. Родителите имат възможност да направят друг избор, но само ако и двамата са съгласни. Ако някой от родителите желае да се премести далеч от детето си, ще има такава възможност но за сметка на контактите и емоционалната връзка с него. От позицията на детето предварителния избор на детска ясла / детска градина и основно училище ще намали вероятността за излишни сътресения в живота и социалната му среда.
10. Противоречия в тълкувателното решение на ВКС
10.1) Титуляр на правата по отношение ежедневните грижи
Тезата на ВКС е че по правило титуляр на родителските права и задължения в пълния им обем и въз основа на собствен и независим титул от този на другия родител, е всеки един от двамата родители (стр 7, параграф 1). Но когато не успеят да постигнат съгласие следва съдът да се намеси.
/стр 7, параграф 3 – стр 8, параграф 1, ТР на ВКС №1/2016 от 03.07.2017г/
Именно поради липсата на съгласие и с цел защита интересите на децата, съдът следва да предпочете единия от родителите, на когото да възложи упражняването на родителските права, изразяващи се в непосредствената, ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието на децата.
Както в случаите на постигнато между родителите споразумение по отношение на упражняването на родителските права, при което родителите са се споразумели само по някои въпроси, свързани с упражняването на правата, така и при възлагането им от страна на съда на единия от родителите, родителите са задължени да носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, не са лишени или ограничени от родителските права, нито са освободени от родителските си задължения, нито пък предпочетеният родител е станал изключителен титуляр на родителските права и задължения, респ. има изключителното право да ги упражнява.
Тук се прави изрично уточнение че съдът дава единствено правата по отношение на непосредствената ежедневна грижа и отговорност за отглеждането и възпитанието на децата. Както вече изяснихме в т.2, т.3, и т.4 – отговорността за непосредствените ежедневни грижи за децата следва да е за този, при когото детето се намира физически в определения момент. Тази отговорност /и съпътстващите права/ се определят от периодите на пребиваване на децата и при двамата им родители. Без значение кого от двамата родители е предпочел съда по отношение упражняване на родителските права, той не може да носи отговорност относно ежедневните нужди на децата, когато те не са физически при него, особено в периоди от по няколко седмици.
Допълнително, цитираните два последователни параграфа си противоречат. Първият цитиран параграф уточнява изрично че се възлага упражняването само на родителските права, изразяващи се в непосредствената, ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието на децата. Следващият параграф пък казва обратното – родителите не са лишени или ограничени от родителските права, нито са освободени от родителските си задължения, нито пък предпочетеният родител е станал изключителен титуляр на родителските права и задължения, респ. има изключителното право да ги упражнява.
Как хем единия родител получава „права“ (явно повече от другия), хем веднага следва уточнение че предпочетеният родител НЕ Е станал изключителен титуляр на родителските права и задължения, а другия не е лишен, нито ограничен от права?
Единственото логично заключение е че съдът е искал да каже „Отговорността за ежедневните грижи се възлага на всеки от родителите за периода в който детето е при него. Така другият родител не е лишен от родителски права, но е в практическа невъзможност да ги упражнява и не е в състояние да носи отговорност за ежедневните нужди на детето в периодите когато то не пребивава при него.“. Което е и заключението от т.2, т.3 и т.4 по-горе.
Ако в тази си част решението уточняваше че не правата по отношение на ежедневните нужди и грижи за децата са на двамата родители, а правата по отношение на дълготрайните им интереси (образование, здравеопазване, спорт и др…) целият текст би бил кохерентнен, с логическа завършеност, без вътрешни противоречия.
10.1) Титуляр на правата по отношение дълготрайните интереси
/стр 8, параграф 3, ТР на ВКС №1/2016 от 03.07.2017г/
Няма законова пречка упражняването на родителските права при постигнато между родителите съгласие да бъде разпределено помежду им чрез определяне от съда на мерки относно упражняването им. Ежедневно осъществяваните права (чрез които се предоставят фактическите грижи на детето, вкл. надзор, защита и контрол) е целесъобразно да се предоставят на родителя, при когото е определено местоживеенето на детето. Упражняване на правата, чрез които се защитават основни, дълготрайни интереси на детето (образование, лечение, управление на имуществото и др., като това включва и представителство и попечителско съдействие), може да се предостави съвместно на двамата родители. Във всеки случай е задължителна преценката на съда на интересите на детето като водещ критерий за определяне на конкретен режим на съвместно упражняване на родителските права.
Тоест в случай че родителите постигнат съгласие, съдът следва да постанови ежедневните грижи съгласно местоживеенето на детето, което е и логично, и вече уточнено в т.2, т.3 и т.4 по-горе.
Дълготрайните интереси на детето (образование, лечение, имущество и други) може да се предостави за съвместно упражняване и на двамата родители, но само ако е постигнато съгласие. Това е и единственият момент в който се коментират дълготрайните интереси на детето, както и съпътстващите ги права и отговорности.
Не става ясно каква е позицията на ВКС по отношение на дълготрайните интереси на детето в случай че родителите не успеят да постигнат съгласие и как следва да се процедира.
/стр 8, параграф 3-4, ТР на ВКС №1/2016 от 03.07.2017г/
Намесата на съда в този процес е законоустановен механизъм за защита на уязвимата страна в отношението дете-родители. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК е приложима само в случаите на развод по исков ред, и при непостигане на споразумение между родителите относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца и упражняването на родителските права спрямо тях законът сочи, че следва да бъде предпочетен един от родителите, при когото детето да живее, и той да е носител на родителските права. Същият подход, основан на относимата правна уредба, е използван и в ППВС № 1 по гр.д. № 3/1974 г. – съдът следва да предостави упражняването на родителските права, на единия от съпрузите, като под упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата”. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на „по-добрия” (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права.
Отново се прави изрично уточнение че съдът дава единствено правата по отношение на непосредствената ежедневна грижа и отговорност за отглеждането и възпитанието на децата, чрез което задължава и най-вече вменява отговорност на „по-добрия“ (с оглед интересите на детето) да се грижи за детето, до постигане на общо съгласие относно упражняването на родителските права. Вменяването на отговорност обаче по никакъв начин не отнема права от другия родител, и ВКС изрично го уточнява, многократно.
Тълкувателното решение ВКС се позовава и на ППВС № 1 по гр.д. № 3/1974 г:
/Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС*/
Пленумът на Върховния съд намира, че е необходимо да се обобщи съдебната практика по тези дела и да се дадат указания по правилното приложение на закона (чл. 29 СК).
I. По упражняването на родителските права при развод
Родителските права по чл. 61 СК*(3) се упражняват от двамата родители заедно и поотделно. Прекратяването на брака прави практически невъзможно съвместното упражняване на родителските права. Поради това чл. 29 СК разпорежда съдът по закон служебно да предостави упражнението на родителските права на единия от съпрузите. По смисъла на закона представя се само упражняването на правата, защото задълженията на родителя, комуто не се предоставя упражнението на родителските права, се запазват и при развод. Под упражнение на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата.
Определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, по изричната разпоредба на чл. 29 СК става, като се държи сметка за интересите на децата. В понятието “интереси на децата” по смисъла на чл. 29 СК се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд – изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.
…
С влизането в сила на решението по чл. 29, ал. 1 СК упражняването на родителските права спрямо децата в бъдеще става само от родители, комуто децата са предоставени за възпитание и отглеждане. Това обаче не лишава другия родител от родителските му права, а задълженията на двамата родители се запазват независимо от допуснатия развод. Заедно с това за двамата родители възникват и нови задължения, произтичащи от развода – да спазват коректно поведение един към друг, да не вършат нищо за отчуждение на децата спрямо другия родител и помежду им, да не накърняват своя и на другия родител авторитет, да обезпечават обстановка, която да съдейства за развитието на детето.
Както ТР на ВКС, така и ППВС № 1 по гр.д. № 3/1974 не дават отговор на въпроса как се упражняват родителските права по отношение на дълготрайните интереси на детето, отвъд ежедневните битови нужди – заедно или еднолично от родителя комуто са присъдени родителските права.
И ВКС и ППВС изрично уточняват че права не се отнемат от другия родител.
Липсата на изрично ограничение в тази посока води до логичното заключение че по отношение на дълготрайните интереси на детето решенията следва да се вземат заедно, по общо съгласие. В случай на несъгласие, чл 123. (2) от Семейния Кодекс гласи „При разногласие те могат да се обърнат към медиатор или да предявят иск пред районния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора след изслушване на родителите, а при необходимост – и на детето.“
Такава е и практиката към момента – по всички дълготрайни интереси на детето да се изисква или съгласието и на двамата родители, или съдебно решение за заместващо съгласие.
Еднолично се упражняват родителски права спрямо дълготрайните интереси на детето само в случай че другият родител е изрично лишен от родителските си права, или ограничен в някаква степен.
11. Заключения
Родителските права обхващат прекалено много аспекти от живота на децата и следва да се прецизират за кои точно права и ситуации става дума. ВКС прави крачка в тази посока като ги разделя на ежедневни нужди и дълготрайни интереси и изрично уточнява че с предоставянето на родителските права се предоставят единствено тези по отношение на ежедневните нужди на детето. Многократно се уточнява и от ВКС и от ППВС че другият родител запазва своите права и задължения.
Ежедневните нужди и отговорности за децата, заедно със съпътстващите ги права могат да бъдат упражнявани само и единствено от този, който полага физическите грижи за децата в момента, тъй като другият родител е в невъзможност да упражнява контрол и ежедневни грижи за детето когато то не е физически при него. Тези права зависят и се определят изцяло от режима на контакти между детето и родителите. Този режим трябва да защитава нуждите на детето и да се съобразен с презумпцията че всяко дете има нужда и от двамата си родители, в общия случай да контактува поравно и с двамата, освен ако обстоятелствата не налагат различно решение.
Липсва насока от ВКС, както и от ППВС как се процедира по отношение на дълготрайните интереси на децата, при положение че родителите не постигат съгласие.
Единственият наличен текст в случай на несъгласие е чл 123. (2) от Семейния Кодекс гласи „При разногласие те могат да се обърнат към медиатор или да предявят иск пред районния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора след изслушване на родителите, а при необходимост – и на детето.“.
Съдебната практика, както и изискванията на различните институции го потвърждават – за всяко едно дълготрайно решение за детето (представителство пред различни институции) се изисква или съгласието и на двамата родители, или съдебно решение със заместващо съгласие.
На практика всички разделени родители в момента са в режим на споделено родителство, в което ежедневните нужди и права спрямо децата се поемат от този който физически се грижи за тях, а дълготрайните интереси на децата изискват общо съгласие и се упражняват заедно.
Еднолично се упражняват родителски права спрямо дълготрайните интереси на детето само в случай че другият родител е изрично лишен от родителските си права, или ограничен в някаква степен.
Очевидно заключението на ВКС че споделено родителство НЕ може да се присъжда по исков ред а само когато има съгласие между родителите е грешно, в противоречие е и с ППВС, и би следвало Семейния Кодекс да се измени по начин, който да отстрани противоречията и да внесе яснота по ключови въпроси които в момента са неясни.
