Съдия Пенка Христова – Апелативен съд Варна, дипломиран психолог:
“Един от признаците затова дали една майка е добра майка е съотношението (на времето-б.а.) на детето й с бащата”;
“Ако детето бива лишено от баща си, то след 1,5 години /навършените от детето/, а и преди това, това означава, че детето цял живот ще има проблем с реда, със закона, с правилата…”
“Общо взето отчуждението от майката се плаща понякога с много тежки хронични заболявания, проблеми с връзките, психични заболявания. За съжаление се отключват психози при деца или като възрастни. За съжаление се наблюдават и опити за самоубийство…”
Съдия Геновева Илиева – Районен съд Варна в статия “Институционалното безсилие пред родителското отчуждение-историята на две деца” :
“Родител, който отчуждава детето от другия родител, като го манипулира и внушава негативно отношение към него, е родител с нисък родителски капацитет, неспособен да упражнява родителските права. Това поведение не следва нито да се извинявани, нито да се оправдава, без значение в коя фаза на синдрома се намира детето.
Психично страдащият родител често е образован, интелигентен и добре вграден в социума…”
“За развитието на едно общество можем да съдим по начина, по който съумява да се погрижи за децата. В света на малкото дете най-важно място заемат неговите родители….“
“Детето не е вещ, която можем да заключим в килер и отваряйки го след 3 или 5 години, когато едно или няколко производства между родителите вече са приключили, да очакваме, че ще го заварим на същата възраст и в същото състояние. То расте и се променя. Ако не му се помогне навреме, тук и сега, и насилието не бъде прекратено веднага по категоричен начин, няма смисъл да говорим за „интереса на детето”, едно лишено от съдържание понятие, към което държавата е останала безразлична.”
